Содената питка

Постът почти свършваше и Блажка се радваше, защото смяташе, че почти го е изкарала целия, но типично като власите, които се давят на края, така и Блажка след толкова съблюдаване на поста, след себе вглеждане и себеотрицание, сгреши, наруши поста. За нея разбира се нарушаването на поста се заключаваше в това да похапне месце или нещо млечно, а това, че тя по цял ден се караше с колегите и тайфата вкъщи не приемаше за нарушаване на поста. Страстната седмица започна,
Блажка се настрои още по-молитвено и наистина искаше да изкара тая седмица без проблеми. Отиваше на работа и гладуваше, защото нали, не се разрешава олио, а покрай нея никакви постни храни. Потърси тя из квартала и намери една пекарна, вътре правеха от сутрин до вечер питки, хляб и всякакъв вид хлебни изделия. Завъртя се Блажка около пекарната, видя отвън, че има и хлебчета, бяха хубави, нежно изглеждащи и най-вече много, ама наистина много сочни. Влезна Блажка и попита, иначе, любезната магазинерка:

-        Прощавайте, постна ли е тази питка.

-        Да, прясна е отвърна магазинерката, щото си помисли, че Блажка пита дали е топла.

-        Не, питам дали е постна.

-        А да, постна е. Отвърна с пренебрежение магазинерката, но за всеки случай тя се обърна към готвача и от своя страна попита него:

-        Постна ли е тази питка?

-        Да, постна е... отвърна с още по-голямо пренебрежение, готвачът.

Блажка не се усъмни в думите на готвача и магазинерката. Щом казват, значи е така. Купи я тя и излезе от магазина. Отвори пакета веднага, личеше си, че беше гладна, а и топлата питка изглеждаше още по-апетитно. Поглъщайки първата хапка, на Блажка нещо и приседна, ама не в гърлото, а в съвестта, защото май тая питка не бе много постна. Но нищо, помисли си тя, постна е, казаха ми хората.

На следващия ден тя отново си купи питка, но този път си каза, ще взема да питам майка дали са постни. Прибирайки се вкъщи, тя още от вратата каза на баба Тодорка:

-        Майко, постна ли е содената питка?

-        А ми, мисля, че не. Отговори баба Тодорка, но трябва да проверя. Тя отиде до кухнята отвори една стара готварска книга и заключи убедително – не е постна има 400 гр. мляко. Защо питаш?

-        А ми майко, ядох такава питка, нямаше какво друго и това ядох.

-        Е, нищо сега. Продължи да си постиш. А пък мисля, че не са слагали мляко най-много оцет, за да се активира содата, а пък то може и без мляко да се правят такива питки. Отвърна утвърдително и убедително баба Тодорка

Така Блажка и този път се справи с поривите на своята съвест. Бе убедена и сигурна, че не са сложили мляко, а оцет. Така първите три дни от страстната седмица минаха на Блажка. Първите три дни от страстната седмица в борба със содената питка и съвестта. Но пък и то каква борба със съвестта – нали други са й виновни да помисли, че питката е постна, не е длъжна тя да гледа етикети.
„Жената ме излъга” – казва Адам. Не казва – „Аз повярвах на жената подлъгана от змията”. Значи точно ей така и вината на Блажка не е нейна вина…

автор-Вестител Черногорски