crosscol

неделя, 11 май 2014 г.

Тайният дневник...

Публикуваме най-новата дейност на Блажка, тя си създаде дневник, а наши сътрудници успяха да го вземат. Публикуваме го без да сме го редактирали, така че не ни се сърдете ако се възмутите от нещо. Нашата редакторка е в творчески отпуск, така че сърдете се на нея.

Мило дневниче,

Започвам да водя дневник, защото мисля, че мислите ми са важни и трябва да бъдат четени от повече хора, та няма само за себе си да си ги държа я. Бог ме е дарил с много разум и аз трябва да разпространявам своето словесно излияние.
Ох, от къде да започна. То моята история е много дълга, та аз съм вече на... няма да ти кажа годините си, защото една жена никога не се пита на колко години е, и точно заради това ти не бъди нагъл, няма да ти кажа. Ох, какво да ти напиша, какво? Знаеш ли ще почна от днес.

Днес беше интересен ден, доста хора видях, с много от тях се скарах, ама да видиш каква кавга беше, мале мале, ако беше там щеше със сигурност да си запушиш страниците, да не гледаш или чуваш. Ами така е, какво да слушам тоя и оня. Не става така, беше много вълнуващо днес. Да ти кажа честно изпълних се с много удовлетворение, сутринта отидох да си взема баничка. Нали сме почивка, та реших да не готвя на домашните ами да си взема нещо за мене си, пък те да си гледат работата, няма все Блажка да им готви, да не съм им длъжна я. Вчерашна е леля ти, а пардон кака ти Блажка. Та отидох взех си баничка, ама пуста да остане пустата, много вряла, беше 95 стотинки, дадох точно 1 лв. и докато чакам бабата да ми върне парите отхапах сочна хапка, взех, че се опарих от тая баница, пепелясах, попарих се къде от врялото сирене къде от яд, оставих рестото и си тръгнах, но ударих такава сочна псувня на баничарката, че и каруцар би ми завидял. По път за вкъщи съседките ме поздравиха, за да ги поздравя и аз реших да се направя на интересна и им се поклоних, обаче за беля падна и без това разроненото сирене и в този момент,  от мен излезе едноминутна псувня, наредих, да ти кажа и баницата, сиренето, бабите, баничарката та даже и тая от новините сутринта дето ме подразни. Щото, мило дневниче, не може така лицемерно да ме поздравяват: „Добро утро”. Просто не става.
Ох, това е за днеска излях си словесната помия тук, успокоих се. Слава Богу. Като ми тежи нещо ще ти пиша пак.

Искрено твоя, Блажка.

Очаквайте продължение...