crosscol

четвъртък, 3 април 2014 г.

Бъдни Вечер на сем.Стаматови


Тази история е съвсем измислена, героите също, а събитията съвсем. Ако някой се разпознае, то това е абсолютно случайно и никак нарочно. Може би, авторката е използвала цитати чути от някъде, от някого когато познава, но основно е просто измислица на болният и мозък




Беше рано сутринта на 24 декември. Слънцето се опитваше да се пребори с гъстите облаци над Витоша, за да се усмихне на празничният ден. Емко и Мария Стаматови се измъкваха бавно изпод топлите завивки и се приготвяха за празника. Направиха си по едно черно кафе в джезвето и запалиха по цигара.
  Мария, вече четиридесет годишна дама, беше сложила червената престилка и се ровеше из рецептите онлайн ,търсейки как да приготви пълнена пуйка по стар български обичай. Беше сложила птицата да се размразява и даваше нареждания на мъжа си. Гледаше го изпод вежди, добре оформени в някой салон. Пърхащите и изкуствени мигли потрепваха все по-яростно, а устните пълни със силикон се свиваха, доколкото можеха. Беше отишла дори по случай празника да изпънат малко ,иначе бялото и лице, прилежно скрито зад няколко пласта фон дю тен, пудра  и руж.
  Емко, вече сипваше от виното второ чашка и се чудеше как да си намери повод да излезе навън, за да се освободи поне за час от жена си. "Тази пък,Мара, защо си мисли,че може да ми говори така- говореше сякаш сам на себе си- Не знае ли, че аз съм прочел цели седем книги и съм доста по -умен от нея. Поне не съм изкуствен". Отпи още една глътка и отиде до местната железария, под предлог,че трябва да уплътни няколко прозореца и да забие няколко пирона.
  Вървейки по заснежената улица усещаше аромата на нещо отдавна забравено. Чудеше се от къде ли му е познато....  Мария не можеше да готви, тя четеше просто онлайн рецепти на някакви засукани ястия, но той си падаше по класиката. Обичаше онзи вкус, тогава  когато баба му му готвеше от онези вкусни чушки пълнени с боб,онова странно нещо.... ох, как ли се казваше, онова увитото в зеле , а вътре пълно с ориз", Ароматите ставах все по-близки  и Емко започваше да се сеща едно по едно, какво имаше някога на масата на баба.
  Липсваше му това време. Липсваха му и децата му. Той цял живот бе  работил като вол, за да може да ги изпрати да учат в Америка, за да имат по-добро бъдеще. И те заминаха, но вече не искаха да се прибират в "мръсната" България. Така се изразяваше дъщеря му, докато подритваше някой боклук по тротоара, на който бяха паркирани няколко коли.
- Тате, как може още да живеете тук?- го бе попитала веднъж възмутено тя - Виж каква мръсотия, виж пълните кофи, пък и без пари работиш.-продължи тя докато стъпкваше с крак вече изгорялата си цигара на улицата. Оставяйки следа,че и тя е била тук.
 На Емко му стана някак мъчно.Обичаше децата си,ама най-много обичаше родината си. Панелният апартамент му беше толкова скъп, все пак преди 20 години го взе на кредит,чиято последна вноска плати онзи ден и вече беше негов. Там се нанесе след сватбата,заедно с неговата Мария. Тук празнуваха първата си Коледа като семейство. Тук се скараха за първи път, тогава той я беше понатупал малко, но тя му прости, след като и обеща да я заведе на море в Гърция. Ех, какво море беше, там направиха и Емануела, голямата дъщеря. Беше кръстена на него и на една поп-фолк певица,чиито репертоар, Мария познаваше отлично и виеше снага по масите в дискотеките ....
-Ех, какви хубави времена бяха - каза той, разтеглил усмивка до ушите.
 Толкова се беше улисал в спомени,че неусетно времето сякаш бе хвръкнало. Слънцето се скриваше бавно ... В панически ужас, Емко почти тичайки стигна до вратата. Там Мара, го чакаше скръстила краката си и заповеднически му показа с пръст, къде седят официалните дрехи. Беше му приготвила някакъв нов костюм ,златисто-бял и обувки от крокодилска кожа. Черната риза беше прилежно изгладена и оставена на закачалка.
  Той се облече на бързо  и тръгнаха хванати под ръка към кварталният Храм. Беше Коледа или май Рождество Христово и те не знаеха ,какво точно празнуват, но знаеха,че е празник , а щом е празник, значи се ходи на Църква и се пали свещ. Емко дори обичаше да ходи на Църква, дори знаеше всички песни, които пеят. Някога баба му Гиче, му ги пееше.
  Мария отиваше с него ,просто за да покаже новите си дрехи на комшийките и да видят те най-накрая коя по-красива и по-богата. Тя стоеше винаги близо до вратата на храма и никога не говореше със свещеника, понеже той все пак беше женен и имаше деца, а според нея , да говориш с някой от тях е светотатство и най-тежък грях.
   След празничната Литургия, малко сладки приказки със съседите,сем.Стаматови влезе в своя дом. Мария нахлузи розовите си чехли и облече новият си анцуг , сложи няколко ястия, соеви кълнове, задушени зеленчуци, печени картофи, баклава, тиквеник (изпратен от вече възрастната и майка) , питата, която купи сама от магазина, крем супата от картофи и гъби и в средата една огромна пуйка.
 Беше запалила две ароматни свещи в средата на масата и накара Емко да сипе по чаша вино. Пуснаха си Коледният концерт на Веселин Маринов и щастливи от това,че тази нощ няма да вдигат масата, се отправиха към 12ч сити към своята спалня. Легнаха и заспаха бързо, в очакване на подаръците, които дядо Коледа ще сложи в чорапите, които висяха на простора ....
Така отмина Бъдни вечер, за семейство Стаматови.

Автор: Ралица Димитрова