Блажка си легна изморена, зави се с дебелото одеало и се позамисли за
днешния ден. Той бе изпълнен с много труд, нерви, лоши приказки и стрес. „Какво
се случи днес?”, се питаше Блажка. Да, наистина какво се случи днес?
Блажка стана още рано-рано, поиска да направи нещо по повод акатиста към
Св. Богородица, който се чете тази вечер. Понеже вече цял пост ходи редовно с
майка си на акатисти и на покайни
канони, се бе понаучила туй-унуй. Бе чула от жените в Църквата, че ще правят
погачи, просфори и всякакъв друг вид салтанати, с които да угодят на Бога. Реши
и тя да направи просфори, ама на де, от къде да знае как се правят тия засукани
християнски манджи. Веднага се сети, че майка й със сигурност ще знае как се
правят, тя нали си беше още от малка цвъркварка. Отиде Блажка при майка си и я
помоли:
- - Мамо,
да ме научиш как се правят просфори.
- - А - запита
учудено баба Тодорка - какво да те науча?
- - Просфори
да правя.
- - А,
просфори? - запита се баба Тодорка, тя имаше свой си речник, който на много
пъти не се покриваше с официалния. - Искаш да кажеш призвии - попита тя.
- - Да,
де, призвии..., засрами се някак си Блажка, че не бе усвоила от специфичния
речник на българката-християнка.
Седнаха те и започнаха
да месят, оказа се, че се правели като хляб, ама Блажка от къде да знае, та тя
е дама от класа и със стил, а не готвачка. След като ги направиха, което
впрочем беше някъде около обяд, седнаха да изпият по едно кафе и да тръгнат към
храма. Акатистът на Св. Богородица започваше в 16:00 часа.
Когато пристигнаха в
храма, Блажка се учуди, че имаше толкова много хора. Наистина незнайно как
малкият храм се пръскаше по шевовете. Когато баба Тодорка и Блажка влязоха в
храма, акатистът беше започнал и те привлякоха вниманието на не малко
поклонници; разбираемо е за Блажка, която винаги привличаше вниманието и
принуждаваше хората да говорят за нея и без да искат.
Блажка най-мразеше да
се бута, хич не обичаше навалиците, но типично като шопка, нали все пак в
шопския край е родена, тя се водеше от един нейн си девиз (впрочем девиз на
шопа), и сам да съм, па че се бутам. Така и Блажка, захвана здраво кошницата с
петохлебието и започна бутане на куцо, кьораво и сакато, за да може да се
добере до масата, където стояха погачите. Добра се едвам-едвам, остави ги на
масата. Прекръсти се и започна да се заоглежда за майка си, която се бе
изгубила в тълпата.
Свещениците бяха повече
този път, защото нали, чете се целият акатист. Там беше и нейния духовник отец
Анатолий, те много го тачеха, защото беше скромен човек. Блажка го поздрави с
поглед, но остана разочарована, понеже той така и не й отговори с поздрав.
Докато течеше акатистът,
Блажка се запита защо ли толкова много хора са дошли. Реши, че всички са чели
нейните публикации в социалната мрежа, все пак тя бе направила официална
страница на своята енория[1], та
казваше си: „Те 100% са чели моята покана по повод акатиста”. Докато си мислеше
така, баба Тодорка я удари неволно с чантата си. Блажка се сепна и за миг
изгуби мисълта си, за което съжали, защото тя бе така хубава, някак си тщеславна.
Акатистът свърши бързо, всички очакваха отец Анатолий да излезе от дверите и да
благослови всички присъстващи, както имаше навик да го прави, но не щеш ли,
отказа и излезе през олтарната врата. Това още повече подразни Блажка, защото
тя се бе трепала напразно днес. Искаше отец Анатолий да види нейния труд, да
види изцапаните и нокти от тесто, да види и да я благослови, да я поздрави и
някак си да я похвали. Нужна й беше похвалата, защото напоследък в енорията
бяха станали доста сплетни и интриги от страна на Евангелия, друга верна
еноряшка, черкуваща се дълги години преди Блажка и да се сети, че има храм в
нейния квартал. Но за тези дрязги по натам. След като се разочарова, че не бе
благословена, Блажка излезе навън от храма, остави баба Тодорка сама да чака
отец, който да освети направените презвии-просфори или там както се наричаха
или кой както ги разбираше.
Дойде един от
свещениците, едър, с къса къдрава коса, не беше особено дружелюбен. Ядосваше
се, че останалите по-старши свещеници го бяха оставили той да освещава питките,
а те отидоха да се почерпят в стаята до храма. Баба Тодорка излезе само с една
от петте питки. Блажка се учуди защо са толкова малко просфорите. Майка й не чака
въпрос, а направо отговори: „Като орли са”. И наистина като орли бяха бабите,
защото те не чакаха да им бъде раздадено от просфорите, а сами започваха да си
взимат, така баба Тодорка успя да запази в бързината само една единствена
просфора, която в последствие раздаде на Страхил и децата.
Та затова Блажка се
чудеше какво се бе случило днес. Нерви, ядове и то само за едната похвала. Не
си струваше това, ама на, Блажка си е тщеславна, а и тази Евангелия, която
започна да й се пречка… Но това няма да е за дълго, казваше си Блажка, ще я
поставя на място тази повлекана.
Така и заспа с мислите
за повлеканата Евангелия. Която пък в съня й се яви като строг аскет от средните векове, който постоянно й натякваше: „Смирение! Търпение!
Смирение! Търпение!...”
Автор: Вестител Черногорски
