Содената питка

Постът почти свършваше и Блажка се радваше, защото смяташе, че почти го е изкарала целия, но типично като власите, които се давят на края, така и Блажка след толкова съблюдаване на поста, след себе вглеждане и себеотрицание, сгреши, наруши поста. За нея разбира се нарушаването на поста се заключаваше в това да похапне месце или нещо млечно, а това, че тя по цял ден се караше с колегите и тайфата вкъщи не приемаше за нарушаване на поста. Страстната седмица започна,
Блажка се настрои още по-молитвено и наистина искаше да изкара тая седмица без проблеми. Отиваше на работа и гладуваше, защото нали, не се разрешава олио, а покрай нея никакви постни храни. Потърси тя из квартала и намери една пекарна, вътре правеха от сутрин до вечер питки, хляб и всякакъв вид хлебни изделия. Завъртя се Блажка около пекарната, видя отвън, че има и хлебчета, бяха хубави, нежно изглеждащи и най-вече много, ама наистина много сочни. Влезна Блажка и попита, иначе, любезната магазинерка:

Акатистът...

Блажка си легна изморена, зави се с дебелото одеало и се позамисли за днешния ден. Той бе изпълнен с много труд, нерви, лоши приказки и стрес. „Какво се случи днес?”, се питаше Блажка. Да, наистина какво се случи днес?

Блажка стана още рано-рано, поиска да направи нещо по повод акатиста към Св. Богородица, който се чете тази вечер. Понеже вече цял пост ходи редовно с майка си на  акатисти и на покайни канони, се бе понаучила туй-унуй. Бе чула от жените в Църквата, че ще правят погачи, просфори и всякакъв друг вид салтанати, с които да угодят на Бога. Реши и тя да направи просфори, ама на де, от къде да знае как се правят тия засукани християнски манджи. Веднага се сети, че майка й със сигурност ще знае как се правят, тя нали си беше още от малка цвъркварка. Отиде Блажка при майка си и я помоли:

-          - Мамо, да ме научиш как се правят просфори.

-          - А - запита учудено баба Тодорка - какво да те науча?

-          -  Просфори да правя.

-         - А, просфори? - запита се баба Тодорка, тя имаше свой си речник, който на много пъти не се покриваше с официалния. - Искаш да кажеш призвии - попита тя.

-          - Да, де, призвии..., засрами се някак си Блажка, че не бе усвоила от специфичния речник на българката-християнка.

Седнаха те и започнаха да месят, оказа се, че се правели като хляб, ама Блажка от къде да знае, та тя е дама от класа и със стил, а не готвачка. След като ги направиха, което впрочем беше някъде около обяд, седнаха да изпият по едно кафе и да тръгнат към храма. Акатистът на Св. Богородица започваше в 16:00 часа.

Хороскоп за месец Април !?

Понеже виждаме, че е модерно да се четат хороскопи, ние  също решихме да пускаме всеки месец по един хороскоп за всичките дванадесет зодиакални знака. Нашите сътрудници дни и нощи стояха по планини, долини, полета, езера и морета. Допитваха се до изтъкнати астролози, нумеролози и всякакъв вид звездомани, които на драго сърце им помогнаха в изготвянето на хороскоп за месеците от годината.

Представяме ви хороскопът за месец Април.

Семейство Гайтанови и Неделя Месопустна

Денят почти привърши и у семейство Гайтанови се започна подготовка за лягане. Страхил тъкмо се беше прибрал от работа и изобщо не му се занимаваше с двете диванета, които щъкаха из къщата. С тях се занимаваше старата у дома, баба Тодорка. Тя бе кротка мила женица, вече навършила 85, обичаше децата и винаги откликваше на техните нужди, независимо колко и  странни да бяха те. Но тя бе също и много вярваща жена, така бе възпитала и своята дъщеря Блажка, която, за разлика от майка си, бе бавна, мудна и пипкава. По стечение на обстоятелствата тя се запозна със  Страхил съвсем случайно на една пейка в парка. Искаше да запали поредната цигара, но не намираше запалка, след обстоен преглед на дълбоката чанта  се обърна и с полу истерясал поглед  огледа поляната, за  да види дали наоколо има някой. Не щеш ли, погледът ѝ се спря на един трътлест господин, който събираше с гребло листата от тревата. Обърна се Блажка към него и го попита:

-      Извинявай, имаш ли огънче?

-      Да, разбира се - отговори спонтанно и даже леко изненадано Страхил.

-      Заповядай - рече и подхвърли запалката към Блажка.

Така любовта между тях се разпали и те започнаха да се виждат по-често в парка. Не след  дълго двамата се ожениха, въпреки че имаше доста раздори и кавги  от страна на семействата. Но за това друг път.

Бъдни Вечер на сем.Стаматови

Тази история е съвсем измислена, героите също, а събитията съвсем. Ако някой се разпознае, то това е абсолютно случайно и никак нарочно. Може би, авторката е използвала цитати чути от някъде, от някого когато познава, но основно е просто измислица на болният и мозък

Беше рано сутринта на 24 декември. Слънцето се опитваше да се пребори с гъстите облаци над Витоша, за да се усмихне на празничният ден. Емко и Мария Стаматови се измъкваха бавно изпод топлите завивки и се приготвяха за празника. Направиха си по едно черно кафе в джезвето и запалиха по цигара.

  Мария, вече четиридесет годишна дама, беше сложила червената престилка и се ровеше из рецептите онлайн ,търсейки как да приготви пълнена пуйка по стар български обичай. Беше сложила птицата да се размразява и даваше нареждания на мъжа си. Гледаше го изпод вежди, добре оформени в някой салон. Пърхащите и изкуствени мигли потрепваха все по-яростно, а устните пълни със силикон се свиваха, доколкото можеха. Беше отишла дори по случай празника да изпънат малко ,иначе бялото и лице, прилежно скрито зад няколко пласта фон дю тен, пудра  и руж.

  Емко, вече сипваше от виното второ чашка и се чудеше как да си намери повод да излезе навън, за да се освободи поне за час от жена си. "Тази пък,Мара, защо си мисли,че може да ми говори така- говореше сякаш сам на себе си- Не знае ли, че аз съм прочел цели седем книги и съм доста по -умен от нея. Поне не съм изкуствен". Отпи още една глътка и отиде до местната железария, под предлог,че трябва да уплътни няколко прозореца и да забие няколко пирона.