crosscol

вторник, 13 май 2014 г.

Тайният дневник - на пазар.

Мило дневниче,

Пак съм аз. Извинявай, че бях толкова груба миналия път. Знаеш ли, не ми се случва често, но като си го търсят, няма как да стоя със скръстени ръце.

Така, та да спра да бърборя за стари дразги, защото вече сигурно ставам отегчителна. Нека ти разкажа за днес, защото голяма бъркотия стана и покрай нея, доста яд събрах в себе си, та трябва на някой да се оплача.

Значи, отидох на пазар, нали знаеш сам самичка щото тоя моя плужек само на дивана у дома седи, пие бира и ме командва, а пък майка и тя за нищо не помага, само турските сериали я интересуват нея.  Аз все трябва за всичко да се грижа : „Блажке готви; Блажке изпери, напазарувай…“ абе, нали ме разбираш. И, отивам си аз нещо прясно да купя, ама пазарът пълен, много народ. Естествено, това на мен не ми попречи, щото нали ме знаеш каква съм оправна, за 15 минути бях готова, а и без това имах по-късно час при личния ми фризьор. 

Закъснявах вече малко, затова се опитах да побързам, но видях отдалече съседката, Гичка, нова чанта си беше купила тая скъперница! Как да не си купи, нали мъжът й работи в Америка. Нищо, аз пък имам нова рокля. За рождения ден ми я подариха приятелките и нали я носих та сигурно и тя ми е завидяла. За съжаление, докато й оглеждах новата чанта, не видях една  пукнатина в асфалта, та ми се заклещи токчето и ми се счупи, паднах, а с мен и торбите, които носих. Само торбата с мляко ми остана в ръката. Всички втренчиха очи в мене, а аз като дама станах, поизтупах се и почнах да събирам яйцата които бяха поизпадали. И както можеш да се сетиш, за нещастие докато ги събирах ми падна и чантата с млякото, кофичките се разбиха на земята и ми изцапаха новата рокля. Малките деца около мен вече ми се присмиваха  около 5 минути, а това с млякото хич не ми помогна, даже обратното, не само децата, а и някои възрастни пуснаха по някое хилене. И знаеш ли какво? Вече ми дойде до гуша! Станах и всички млъкнаха. Аз ги изгледах, обърнах се и почнах да си ходя, куцайки към вкъщи. Нищо, че роклята ми беше изцапана, токчето счупено, а пък за покупките хич да не говорим, важното е че Гичка ми завидя на новата рокля. 

Искрено твоя, Блажка.